Работно време: 24/7
Конференция на ООН по изменението на климата (COP26) или последния шанс на човечеството да се изправи срещу климатичните бедствия

Конференция на ООН по изменението на климата (COP26) или последния шанс на човечеството да се изправи срещу климатичните бедствия

ное 03, 2021

На 1 ноември 2021 г. се постави началото на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP26). От 31 октомври до 12 ноември COP26 събира 197-те страни по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Сред тях са ЕС и всички държави – членки на ЕС.

Срещата се провежда в конферетен център в Гласгоу, в който се организирани множество презентации, срещи и форуми на тема климатичните промени. Там е разположен и павильон, в който множество държави са поставили свои щандове, на които да представят тяхната перспектива върху проблема. Например, в щандът на Тувалу - тикоокеанска островна държава, участниците могат да се снимат с няколко статуетки на бели мечки облечени в спасителни жилетки и да разговарят с представителите на държавата за трудностите, които техния народ вече среща в ежедневието си в резултат на покачването на нивото на океаните в световен мащаб.


Това е първата подобна среща на такова ниво от Парижкото споразумение от 2015г насам. Скептиците сочат, че подобни срещи не успяват да докажат своята ефективност, тъй като поради множеството компромиси, които изискват, за да бъде прието финално решение от толкова много държави те никога до сега не са успявали да вървят в крак с научните достижения сочещи мерките, които биха забавили или дори преодоляли климатичните промени. Въпреки това такива мероприятия са нужни, за да се поемат ангажименти в правилната посока.

Макар, че сме още в първите дни на срещата, вече бе постигнато решение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C спрямо нивата от преди Индустриалната революция. Тази цел бе поставена още в Парижкото споразумение от 2015 г., но сегашните трендове на световните икономики сочат, че без незабавни промени следва да очакваме затопляне с около 3°C до края на този век. Това, което видяхме и чухме през първите дни на срещата бяха множество политически изявления от различни страни - открояващо се бе това на Генералния секретар на ООН, Антонио Гутериш, който посочи, че "човечеството копае собствения си гроб продължавайки да гради бъдещето си на изкопаеми горива".Силно послания бяха направени от големи държави като Великобритания, но и лидерите на Фиджи и Барбадос. Но нека обърем внимание на постигнатите договорености до сега


Намаляване нивата на метан във въздуха.

Количеството метан в атносферата е в пъти по-ниско от това на СО2 емисите, но е основен елемент в решението на проблема с глобалното затопляне, защото е по-силен парников газ. Произвежда се при извличане на изкопаеми горива, производство на енергия и в агрикултурата. Под ръководството на САЩ, 90 държави членки на ООН са се съгласили да встъпят в ангажимент за намаляване на нивата на метан с 30% до 2030г. Важно е да отбележим, че Русия, Индия, Китай и Австралия - големи играчи в индустрията не са поели ангажимент за намаляване на метановите емисии.


Спиране на изсичането на гори до 2030г.

Около 100 държави са се подписали под този ангажимент - заслужава да споменем, че в тях се включва Бразилия, Русия и Китай. При Парижкото споразумение същите тези държави са поели същия ангажимент до 2030г., но от досегашните им политики личи, че реални мерки в тази посока така и не са поети. Дори напротив - изсичането в Бразилия се е увеличило чувствително.


Тези обещания са от особено значение, но дори и да бъдат изпълнени напълно те не биха успели да доведат до ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C спрямо нивата от преди Индустриалната революция. 

Интересно е да споменем, че на този форум Индийския министър прецедател заявява, че до 2030г над 50% от енергията произвеждана в страната ще идва от възобновяеми източници - обещание направено без особено конкретни планове за изпълнение. Никакъв ангажимент, не бе поет гласно за намаляване на енергия произведене от въглищни централи в страната. Тук следва да споменем, че друга държава с развиваща се икономика -  Южна Африка представи план за последователно елеминиране на производство на енергия от въглищни централи.

САЩ заявява, че ще намали количеството отделени вредни емисси с 50% до 2030г. в сравнение с емисиите от 2005г. Конкретен план за достигане до тези параметри, обаче не бе представен.

Китай заявява, че ще спре да финансира въглищни централи извън своите територии - особено важен ангажимент предвид, че страната е най-големия инвеститор на подобни приекти в света. Никакви ангажименти не са поети за намаляване на ползването на въглищна енергия на територията на Китай.

Русия поема ангажимент за нулеви емисии до 2050г, но не поема ангажимент за намаляването на екстракция на природен газ и други изкопаеми горива. 

Означава ли това, че Коференцията е провал? Не. Само година преди Парижкото споразумение - през 2014г, статистиката сочи, че при тогавашните темпове на икономиката увеличаването на глобалното затопляне се е очаквало да достигне покачване с  4°C спрямо нивата от преди Индустриалната революция. След Парижкото споразумение тенденциите сочат възможно покачване с до 3°C. След поетите ангажименти в Гласгоу се очаква да се достигне до увеличаване на температурата с до 2,4°C спрямо нивата от преди Индустриалната революция. Какво означава това? Означава, че климатичните бедтсвия са гарантирани - цитираме по-долу страхотна статия на Климатека по темата:

Според IPCC при затопляне от 2°C е много вероятно Арктика да остава без морски лед през лятото – поне веднъж на десетилетие. Задържането на затоплянето до 1,5°C би намалило тази вероятност до един път на 100 години. Загубите на лед при продължаващо затопляне на климата ще доведат до свиване на хабитатите на организми като тюлени, полярни мечки, китове и морски птици.

Достигане на 2°C вместо 1,5°C би довело до съществено затопляне на най-топлите дни в годината във всички сухоземни райони. В някои области ще има увеличение на случаите на обилни валежи, особено във високите ширини на Северното полукълбо, което би увеличило риска от наводнения. В други райони като Средиземноморието и южната част на Африка ще има повишен риск от засушаване и липса на достъп до водни ресурси. Ефектите от допълнително затопляне ще включват по-силно топене на ледниците и по-голямо покачване на морското равнище, което ще продължи дълго и след стабилизиране на атмосферните концентрации на CO2.

В идните дни ще продължим да следим темата и да представяме взетите решения, защото те ще бъдат спазени само при социален и обществен натиск над управляващите институции. Защото зад всички поети обещания застават държавни глави, които се избират от обикновенни граждани. Граждани, които следва да търсят отговорност от своите представители за своето бъдеще.


Подобни Постове

НаемиСи работи с български фирми, които желаят да отдават произведенията си под наем. Ние предл...

НаемиСи работи с български фирми, които желаят да отдават произведенията си под наем. Ние предла...